Песента на зимата започва по време на Френската революция, когато падат глави на гилотините, а парижанки излизат с плетките си да гледат шоуто отблизо. След това се пренасяме в една от многото войни на нашето време, преди да се озовем в днешен Париж, където "терорът" е довел до хаос. Брилянтното противопоставяне на различни епохи, показани с ироничен поглед, което не може да бъде объркано с наивност, е добре познато на всеки, гледал някога филм на Отар Йоселиани. Събитията от Историята и повторенията им тук правят деликатни препратки, които не изразяват конкретни становища: доброто и покварата съществуват съвместно в една визия за хуманността, която вижда нашето време като епоха на оцеляването.